WILD FUN BLOG

Беше ранна утрин. Слънчева и прохладна. Обещаваща. Ноември. Товаря два каяка на багажника на баничарката, малко екипировка и отивам на работа. Цял ден пътуване по села и ниви, срещи със земеделци, нищо интересно. Прибирам се към София по залез, за да отпътувам от нея през нощта. Не че се крия от някой, но такъв е TheПлан! По тъмни доби. Бяхме решили, с Мексиканеца и Тапата, да направим едно кратко, но сладко бягство от работното ежедневие. Дестинация – остров Кефалония. Като казвам план, не си представяйте нещо грандиозно и изпипано в детайли. Единственото, което бяхме избрали е крайната точка. Всичко останало беше проект на желанието, фантазията и мързела ни. Всъщност той ни изгради програмата за следващите четири дни на острова. След цяла нощ шофиране, не знам кое беше по-тегаво за мен и Мексиканеца – шофирането или разтърсващото хъркане на Тапата. Успехът! Намираме се на последната тол такса, пред входа на най-големият окачен въжен мост в Света – Рио-Антирио, пресичащ Коринтския залив. Знаейки това, имаме очаквания да направим страхотни снимки от него. Не стана. Беше още тъмно. След има-няма 100 км., стигнахме в Килини, от където ще се качим на ферибот за остров Кефалония. Намерихме си малка пекарна на пътя, всеки си взе по нещо за хапване и отидохме да чакаме ферибота на рибарската стоянка. Стоим си тримата на кърмата, приятната воня от дизеловите двигатели ни обгръща, докато морето и небето се синеят и някъде в хоризонта се сливат. Няма два часа и стъпихме в Порос, малко пристанище в югозападната част на острова. Тук започва и същинското ни приключенстване. След 3-минутно събеседване, решихме че първо ще посетим района около градчето Сами. Гладът в нас започва да се обажда. Приближавайки Сами, Мексиканецът разглежда соби в AirBnb, където да отседнем за тази вечер. Намираме къде да спим, оставяме си багажа. Вече сме доста гладни.

Щастливи сме, че толкова фотографи любители са пътували и каякарствали с нас. Всеки от тях разказва истории по различен начин. Ние пък често си ги разглеждаме и „препрочитаме“. А тъй като Лефкада ни е толкова дълбоко в сърцата, не можем да пропуснем и да не споделим! А ни е любима, защото си има от всичко – безлюдни плажове, такива малки, че корабища и лодки не винаги ги достигат. Има си местенца с чудни кръчмички, не шумни и досадни, а от тези айляшките. Ама има узо! И храната, леле леле! Освен дзадзики, гръцката кухня предлага още поне пет уникални разядки. А знаете ли, че страхотният вкус на гръцката мусака идва не само от патладжана, ами от това, че се слага канела!? И освен това, има причина да се казва „тиквички по гръцки“. Не пропускаме калмарите и прясната риба нарочно… те просто са някак неблагодарно приети за даденост там… Отплеснахме се! Та Лефкада си има от всичко, има си и острови – приятели, до които също стигаме! Нали все пак всичко, което си хапваме трябва да получи физическа подкрепа за изгаряне. Ние сме спортисти хора! 🤩 Лефкада си има, но едно от най-хубавите неща са приятелите, с които я разглеждате. Ето как Димитър Табаков видя приказното кътче (и неговите рошави обитатели). С благодарност към Митко и неговите обективи, споделяме и с вас, дано усетите истинската емоция! И на път към Порто Кацики… така известно, така голямо, така величествено, така синьо! Не можем да скрием възхищението и уважението си към морето. Свободата, безкрайността и спокойствието, които то ни носи са трудни за описване, но Митко все пак е успял да улови частичка от тях. Друго си е да си имаш лодка и да стигаш до подобни местенца. Е, вярно, малко по-малки са скалите от тези на Порто Кацики, ама пък заливчето е само наше, а водата

Не забравяйте лепенките и вътрешните велосипедни гуми!   Пешо стъпил върху морски таралежи и едвам, едвам пристъпва (пък и така ще е още няколко месеца), гаджето му си играе на руска рулетка с пчелен кошер. Иван пък го цепи глава, махмурлия милия, че то нали каяци, ама и парти трип, а на теб са ти излезли ей такива големи мазоли от прекаленото стискане на греблото.. нейсе, явно не си го увладял това “захващане”. Лепенките привършват, защото единственият, който се е сетил да вземе резервни си ти, но вече си ги раздал/а. Един вид – неприятна работа! Независимо дали си гид, лидер на група приключенци или обикновен уикенд купонджия, поддържането на добре оборудван комплект за оказване на първа помощ може да се окаже доста предизвикателна задача. Подготви се с една добре оборудвана аптечка за оказване на първа помощ, а не с бутафорните такива, които се продават в Кауфланд за 7,50 лв. В подобни аптечки ще намериш няколко лепенки, евентуално бинт и… това е всичко! Със сигурност то няма да е достатъчно в по-сериозни случаи, ако сте на някой див плаж и наоколо няма цивилизация. За морските таралежи да споменаваме ли?       *Малко отклонение: по гръцките плажове тези малки сладки и неприятно бодливи създания се намират често. Затова препоръчваме да носите обувки за вода. Напомняме и тук, за всеки случай!     Медикаменти Ибупрофенът е задължителен! Помага срещу възпаления, треска и не на последно място (и не по-малко важно) – изритва махмурлука. Тиленол и аспирин могат да бъдат негови заместници. Увери се, че си взел и някакъв вид антихистамини (противоалергични медикаменти). Да не забравяме и помощ при диария, като например Имодиум или Лопедиум – неприятно, но пък на всеки може да се случи, а става още по-неприятно, когато те сполети на дивите места, които посещаваме. Добре е да имаш и

Да ви разкажем за селцето Спартохори, което посещаваме, докато каякарстваме около о-в Лефкада. До него стигаме с каяци, тръгвайки от къмпинг Десими. Разположено е на остров Меганиси, който е един от по-малко известните гръцки острови. Той е част от Йонийската група и се намира близо до югоизточното крайбрежие на Лефкада, затова е най-подходящ за еднодневно посещение. Чували сте за Итака – родното място на Одисей, където неговата съпруга Пенелопа го чакала в продължение на 20 години. Е, Меганиси много прилича на нето! Хълмист зелен релеф, каменисти плажове в 50 нюанса синьо и тихи селца (дори едно от трите села на острова носи името на столицата на Итака – Вати). Крайбрежието в северната част на острова е силно назъбено, с подобни на фиорди заливи и скали, и всичките населени места са тук – Спартохори, Вати и Катомери. Южната страна на острова не е населена и завършва с дълго и тънко парче суша, наподобяващо опашка. Атракцията на острова е голямата морска пещера Папаниколис, достъпна с лодка. Всички плажове са с камъчета или скали, което допринася за прозрачността на водата, която ще забележите на острова. Липсата на ситен пясък гарантира и липса на тълпи, дори през юли и август, най-вече тези, които са далече от селата. Освен Спиля, на който има таверна през лятото, друг организиран плаж е Фанари на североизток – на него работи малък бийч бар с чадъри и шезлонги. Останалите плажове на Меганиси са девствени – Мегало Лимонари, Микро Лимонари и Агиос Йоанис. Именно последният е спряган за най-красивия плаж на острова, дълга и тясна ивица с камъчета и петна от светло и тъмносиньо във водата, с изглед към о. Лефакда и островчето Тиля.   Спартохори си има всички признаци на приказно гръцко селце: малки виещи се улички, сини дървени кепенци, аромат на пролет и лято и жужене на пчели – какво му трябва на човек? Може и да не

Важно е да знаем какво облекло ни е необходимо, когато ни предстои за първи път да гребем с каяк или кану, а и дори да не ни е дебют в плаванията, също е хубаво да сме запознати с някои основни правила. Какво трябва да носите зависи от условията за гребане, метеорологичната обстановка и каква е възможността от неочаквано обръщане във водата. Когато температурата на въздуха и водата са подходящи за плуване е достатъчно да сте облечени като за един нормален ден на плажа. Все пак имайте предвид, че е желателно дрехите, които носите да ви предпазват от слънцето, а материята им да е проветрива. Когато температурата на въздуха е сравнително висока, а тази на водата не е подходяща за плуване и я оценяваме като студена за нас (преценката е индивидуална), е необходимо да сме по-внимателни при избора си на облекло. Ако ще гребем в спокойни води (язовири, езера), се обличаме според температурата на въздуха. Когато се гребе в бърза вода или в морски условия, където шансът да се намокрим или обърнем е значително по-голям, е необходимо да съобразим облеклото си с това. ВАЖНО! Пригответе си, в непромокаема торба, допълнителен комплект дрехи за преобличане! „Ключовата концепция“ при студено време са СЛОЕВЕТЕ. Няколко тънки слоя дрехи ще задържат топлината и ще бъдете много по-подвижни с тях, отколкото един дебел слой. Запомнете, че е по-добре да се чувствате комфортно, а и когато сте с няколко тънки слоя дрехи, винаги може да съблечете един от тях. Първият слой дреха (най-близо до тялото) е добре да бъде от памук или вълна, или от синтетични влакна, като и в двата случая целта е да се абсорбира изпотяването. Вторият слой е добре да е вълнен или подобна по приложение синтетична материя. Избирайте изрязани облекла, които да осигуряват по-голяма свобода на движенията. Третият, повърхностен слой, ви защитава от проникването на вода. Уверете се, че

Предстои ви плаване с каяци, но не искате екипировката ви да е подгизнала във вода? За щастие има много възможности, които да предотвратят това и да запазят всичко, което сте взели сухо и в отлична форма. Непромукаема екипировка за каяци можете да откриете в специализираните магазини за каяци и яхти. Също така в ловни магазини и места, на които се продава военна екипировка. Какво трябва да си набавите? Сухи торби (понякога наричани “мокри торби”!) Може да си закупите сухи торби във всякакви размери и форми. Най-разпространени са тези, при които начинът на закопчаване е навиване горния край на торбата и последвало закопчаване с катарама. Също така на пазара може да се открият и сухи торби, закопчаващи се с цип. Повечето са направени от винил, найлон и полиестер. Сухата торба трябва да е от устойчива и подсилена материя, която да не се скъса при първото съприкосновение с местата, където ще я поставяте. Съветваме да избирате ярки цветове торби. Водоустойчива раница (Soft packs) Това са непромукаеми сухи торби, на които са поставени презрамки за по-лесно транспортиране и носене. По-големи по размери от обикновените сухи торби, побират повече багаж. Не са удобни за няколко-дневни експедиции, поради по-големия си обем, което прави побирането в каяка по-сложно. Материалите, от които са направени са с по-големи плътности, отколкото обикновените сухи торби, по-здрави, по-устойчиви, по-скъпи. Идеални са за транспортиране на багажа ДО каяка. „Бидончета“ Перфектни за съхранение на хранителни продукти. Евтини, можете да си ги купите почти от всякъде. Най-подходящи за каяк са бидончета с размери от 2 л. и 5 л. Уверете се, че между капака и бидончето има гумено или силиконово уплътнение. Е, ако няма, може и сами да си го изработите. Сухи кутии Или другото име на водонепромукаемите кутии. На пазара се предлагат различни по здравина кутии. Използват се за съхранение на електроника, фотографско оборудване, слънчеви очила и